Всички станаха планинари. Но в планината не се ходи с

 Всички станаха планинари. Но в планината не се върви с гуменки и раницата от учебни заведения, която до скоро е събирала прахуляк в някой килер или под леглото. Ходи се снабден. Подготвен. Това е алпинист, а не човек, който върви по жълтите павета с тромба в ръка и планинарски обувки за авторитет. Или просто тъй като са по-удобни. Планината желае мощен дух и здрава физика. Не желае линия от градския превоз, която да докара лаиците или пенсионерите до някоя беседка, с цел да раздвижат малко старите кокали. И когато всички псевдопланинари и псевдоприродолюбители схванат това, едвам тогава няма да се постанова да се вършат акции, с цел да се избавят бедстващи. Защото такива има през няколко дни. И парите се заплащат от джобовете на всички ни, както е съвременно да се споделя. Дори и на тези, които в никакъв случай не са стъпвали в планината, сходно на тези, които затварят центъра на София всеки ден. Ей такива планинари, които крачат с бира в ръка по централните столични улици, отварят работа на спасителите. Защото считат, че е доста крепко да прегънат два сандвича и 3-литрова бутилка пелин от евтиния и да отидат в планината. Не за друго, а с цел да си създадат едно селфи или фотография с някой обтегнат девиз, че да се харесат на себеподобните си. Онези същите, които не знаят какво е стихия. Но такава, от която не можеш да се скриеш в близката дюнерджийница или бирария, където да обясняваш: „ Ама те желаят еди какво си, но ние няма да го позволим “. Да не приказваме, че не са наясно със себе си кои са и кой защо ги употребява, а просто желаят да се впуснат с течението от останалите „ фенове “ на гората и планината. Същите тези, които назовават „ излет в планината “ люпенето на семки в Южния парк. Ами, госпожи и господа, това не е излет. Това е съботна разходка. Ако нямате екипировка, друга от челниците, с които си светите, с цел да си сгънете цигарите вечерно време, тогава не ходете в планината, а се задоволете с пиенето от двулитрова бутилка бира в някой парк, до който върви градският превоз. Или най-малко си правете застраховки. Вие си изберете доставчика на услугата. Но го направете, с цел да не вредите и на без това въз постния бюджет на спасителите. Най-малкото може и да инвестирате някой лев в екипировка. Но не барбекю и насипен тютюн, а същинска екипировка. Че най-малко да оцелеете, до момента в който ви намерят. И след това да обяснявате какъв брой обичате планината, само че тя е сурова. И с цел да продължи вашата обич, то ще се разделите и няма в никакъв случай повече да стъпите там, само че пък за сметка на това ще си качвате фотоси с хартиени борчета във Facebook, които да крият кофти прическата ви, до момента в който смятате, че защитавате някаква идея, а в действителност се борите за бизнес ползи.